Евангелие от неделя 09 април: Йоан 20, 1-9

By Карло Милиета On Април 9, 2023

Йоан 20, 1-9: Празният гроб

20 Рано в първия ден на седмицата, докато беше още тъмно, Мария Магдалена отиде при гроба и видя, че камъкът беше отместен от входа. 2 И така, тя се затича при Симон Петър и другия ученик, когото Исус обичаше, и каза: Извадиха Господа от гроба и не знаем къде Го туриха!

3 И така, Петър и другият ученик тръгнаха към гроба. 4 И двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пръв стигна до гроба. 5 Той се наведе и погледна ленените ивици, но не влезе. 6 Тогава Симон Петър дойде зад него и влезе право в гроба. Той видя ленените ивици, които лежаха там, 7 както и кърпата, която беше увита около главата на Исус. Платът все още лежеше на мястото си, отделно от бельото. 8 Накрая и другият ученик, който пръв беше стигнал до гроба, влезе вътре. Той видя и повярва. 9 (Те все още не разбираха от Писанието, че Исус трябваше да възкръсне от мъртвите.)

Скъпи сестри и братя от Misericordie, аз съм Карло Милиета, лекар, библейски учен, мирянин, съпруг, баща и дядо (www.buonabibbiaatutti.it).

Днес споделям с вас кратко размишление върху Евангелието, с особено внимание към темата за милост.

ОТКРИВАНЕ НА ПРАЗНАТА ГРОБНИЦА И ЯВЯВАНЕ НА МАРИЯ ОТ МАГДАЛА: ЙОАН 20,1-9

Структура: хармонизиране на разнороден материал:

а) историята на няколко жени, които, отивайки до гроба, го намират празен (Матей 28:1-8; Марк 16:1-8; Лука 23:55-24:11): в Йоан има следа от това в vv. 1-2 и 11-13;

б) историята на някои ученици, които също отиват в гроба и се връщат объркани (Лука 24:12, 24): при Йоан се подчертава ролята на любимия ученик, типа на всеки вярващ;

в) история за явяването на Исус пред Магдалена (Матей 28:9-10; Марк 16:9-11): Преданието на Йоан е може би най-старото.

Йоан 20, 1-9 / Текст:

V. 1: – в деня след съботата: лет. „в една от съботите”: това е първата истинска събота, денят на есхатологичния празник;

– докато беше още тъмно: богословски смисъл (в Мк 16:1-2 „слънцето беше вече изгряло”, в Мт 28:1 „на зазоряване”);

– Мария Магдалена: в Матей 28:1 има и „другата Мария“, в Марк 16:1 „Мария на Яков и Саломия“, в Лука 24:10 също „Йоанна, Мария на Яков и други жени“;

– гробница: вероятно с форма на аркосолиум, с полукръгли ниши, вкопани в страничните стени на гробната камера, на около 0.80 м от земята, дълбочина 0.5-1 м, с малък отвор, навън, с височина под метър. ;

V. 2: Симон и Йоан са единствените, които последваха Исус в Страстите;

V. 5: – превръзки: това са othonìa, ленът: но синоптиците говорят за sindon, чаршаф (с изключение на Лука 24:12, което може би е допълнение): може би това е множествено число от разширение, което означава „лен плат”;

V. 6: – лежи там (keìmena): върху вдлъбнатината на арозолиума, а не „на земята“ (!);

V. 7: – плащаницата (soudàrion), кърпичката, която държеше затворена устата на починалия;

V. 8: – видях и повярвах: може би по-добре „започнах да вярвам“ (аорист ингресивен).

Погребалните платна

а) Доказателство за възкресението?

Още през 5 век Амоний от Александрия твърди, че възкресеното тяло на Исус ще излезе от погребалните дрехи по нематериален начин. Различни учени (Балагуе, Омер…) следователно смятат, че любимият ученик е повярвал поради начина, по който е намерил гробните покривки, които биха останали, импрегнирани с ароматните масла, изправени и твърди, сякаш трупът е изчезнал в неговата мумия.

Нека дадем буквален превод на този пасаж: „И като се наведе (Йоан) видя бельото да лежи (увиснало?), но той не влезе. Тогава Симон Петър, който го следваше, влезе и влезе в гроба и забеляза, че ленът лежи (увиснал?) и плащаницата, която беше на главата му, не лежеше (увиснала?) като лененото платно, но по друг начин, навита вътре, на мястото си (= където трябваше да бъде)” (Йоан 20:5-7).

– „Ленът”: преводът „превръзки” е несъстоятелен, защото на гръцки „превръзки” се казва „keirìai” (срв. Йоан 11:44: превръзките на трупа на Лазар). Тук вместо това е „othónia“, т.е. родово „ленени платна“.

– Плащеницата”: кърпичка (за избърсване на потта). Тук бихме имали предвид кърпа за брадичката (вж. Йоан 11:44: Лазар има лицето си, обвито с плащаница).

– Причастието „навито“ („entetyligménon“) на гръцки е перфект, което по този начин показва действие в миналото, чиито последици продължават в настоящето и следователно трябва да се разбира като „продължава да се навива, както е било облече“.

– „Лъжащ“: това е буквалният превод на думата „kéimena“: не е правилно да се превежда „на земята“. Думата „лъжа“, поставена в скоби, не е превод, а тълкуване. Би било така, че гробното бельо, което вече не съдържаше трупа, щеше да е „увиснало“; плащаницата пък, която беше по-твърда, нямаше да се увисне като платното, а щеше да остане навита вътре в плащаницата на мястото си, т. е. на мястото, където логично трябваше да бъде и така щеше да остане нейното присъствие видими отвън.

– „eis èva tòpon”: лит.: на едно място; т.е.: на същото място

– „Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя и повярва” (Йоан 20:8). Първо, обърнете внимание на присъствието на двойното „и“, свързващо виждането и вярването: съгласуването, въведено от „и той видя и повярва“, е много по-близко на гръцки, отколкото на италиански. Той изразява връзката между причина и следствие: ученикът е повярвал благодарение на това, което е видял. Тази гледка го накара да повярва във възкресението: защото, ако някой искаше да отнесе трупа, не би могъл да остави бельото така. По този начин ученикът извлича от подредбата на бельото „доказателството“ за възкресението на Исус и по този начин вярва на Писанията (вж. Йоан 2:22: „И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците си спомниха … и повярваха на Писанието и речта, която Исус беше казал”).

б) Доказателство, че не е имало кражба на труп?

Но не е ясно защо такова чудотворно споразумение не убеди и Петър. Може би е по-вероятно любимият ученик, виждайки внимателно поправеното бельо, да смята, че е малко вероятно да бъде изтръгнато тяло. Още Златоуст каза: „Който беше извадил тялото, не би първо го съблекъл, нито би си направил труда да свали и навие плащаницата и да я остави на отделно място“ (Омилии върху Йоан, 85.4).

в) „Богословието на дрехата

Нека също така не забравяме, че в цялата Библия има „теология на облеклото“: не само облеклото има важна символична стойност (помислете за белите дрехи, типични за сферата на божественото или за събличането на туниката на Исус, преди да го разпъне ), но също и голотата може да припомни примитивната райска ситуация на Адам, приятеля на Бог.

Тук Исус вече не се нуждае от човешки одежди, защото „Христос, възкръснал от мъртвите, няма вече да умре“ (Римляни 6:9), за разлика от Лазар, който излиза от гроба увит в гробни покривки (Йоан 11:14), защото трябваше да умри отново.

Разпознаване на Възкръсналия

В различните забавяния на агненето (20:11-18; 21:4-7; Лука 24:31-35) намираме различни значения:

а) апологетичен: учениците първо се усъмниха (те не бяха лековерни);

б) откровение: между тялото на Исус преди възкресението и възкресеното тяло има приемственост (може да се докосне: 20:20-27; яде с учениците: Лука 24:41-42; Деяния 10:41), но също дълбоко разнообразие (преминава през стени: 20:19): вж. 1 Коринтяни 15:42-45;

в) богословски: винаги Бог прави първата крачка към нас: Мария от Магдала вярва, след като е повикана по име, учениците от Емаус при разчупването на хляба, учениците след чудотворния улов: всичко, което остава, е за човек да се „обърне към него” (20:16), „да отвори очите си” (Лука 24:31), да се хвърли към Исус (Йоан 20:7).

Добра милост към всички!

Който иска да прочете по-пълна екзегеза на текста или някакъв задълбочен анализ, моля, попитайте ме на migliettacarlo@gmail.com.